Профил

Български митове и легенди - 3 част

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Как ли се е пръкнала идеята, че българинът е добряк? Разбирам да е малко встрани от иcтината, но това е точната противоположност на реалните факти.
Може би има по-зъл народ от българския, но точно в момента не мога да се сетя такъв. Чувал съм, че китайците си падали "леко" садисти, обаче нямам лични наблюдения, съответно не мога да го твърдя.
Тук си имаме приказката "Аз не сакам на мен да  е добре, а на Вуте да е зле!" Възможно ли е добър народ да измисли подобно нещо? Не ми се вярва.
Когато непознат човек падне на улицата, коя е първата реакция на някои хора? "Он падна, па смех, смех!" И други са го наблюдавали, не само аз. Дори са се чудели защо на мен не ми е забавно, а в същото време аз им правя забележка.
Преди няколко дни на "Плиска" една доста пълна баба поради многото си килограми не можа да се качи на автобуса. В първия момент реши да не се пробва повече, но на мен ми дожаля и като казах, че ще й помогна, тя размисли. Докато я подкрепях, забелязах няколко души да се подсмихват. Кретените много се забавляваха, че жената е срещнала трудности с нещо толкова елементарно като качването на автобус. Ако беше някоя супер мацка, сигурно отдавна да са се притекли на помощ, но не и за бабата, която не може да се похвали с километрични крака. Не става ей така, заради едната добрина.
Шофьор на автобус наблюдава как мъж тича насреща. Докато е още далече, вратата стои отворена - за да остави надеждата. Щом тичащият наближи, вратата се затваря под носа му и авобусът потегля. Шофьорът може да не даде външен израз на задоволството си, но това е доста разпространен начин за забавление в гилдията.
Същият шофьор е готов да направи задръстване на светофара, ако някоя мацка с къса поличка потропа на предната врата.  Значи първо трябва да изплакне очите, пък след това може и да стори добрината. Достойно поведение, няма-що!
Преди години, когато работех в Парк-хотел "Москва", една вечер съобщиха на рецепционистката, че баба й е починала. Последва взрив от сълзи, съпроводени с неистов вой, който ехтеше из цялото фоайе. Чак аз се стреснах.
В същото време колегата се беше скрил зад една колона, за да не видим, че се .....    тресе от смях. Воят на рецепционистката адски много го забавляваше. Казах му, че е идиот. Той опита да прикрие извратеното си задоволство, но доста неуспешно. А рецепционистката беше много свястно момиче и не заслужаваше подобен присмех.
Добри сме, бе, добри сме! Ама в омразата, подигравките и злорадството.
Често казваме, че славата ни на крадлив народ  се носи заради ромите, кръстосващи из цяла Европа. Точно като в думите на онзи англичанин "Ама, ти си много бял, бе! Аз мислех, че българите сте едни такива мургави."
Само ромите ли крадат?
Малко ли хора имат навика да правят разходи за сметка на фирмата? В такива случаи всеки става ларж.
Телефонните разговори са любимо занимание не само на секретарките. Не е нужно на теб лично да са дали телефон. Досатъчно е да си близък с колежка, разполагаща с тази екстра. "Слушай, муци! Дай да врътна една шайба, докато шефът го няма!" - това се случва не само в БТК. Нищо, че вече почти не се намират шайби - лафът действа "на шест".
Любопитното е, че почти никой не приема личните телефонни разговори като кражба от фирмата. Толкова често се случва, че дори не ни прави впечатление.
Сега е по-затегнато положението, но едно време всички големи предприятия "омайваха" с всевъзможни "оферти". Можеше да се изнася абсолютно всичко. Болтове, гайки, метли, химикалки - зависи до какво имаш достъп и с кого си близък. Никой не се замисляше  дали ще му трябва реално - важното е да го вземе.
Охраната в една фабрика изловила всички крадци от производството, но с един видяла зор. Дни наред му проверявали количката на портала, ала тя винаги била празна. Не издържали и го попитали:
   - Абе ясно, че и ти крадеш, но какво?
   - Слепи ли сте? Количките изнасям.
Е, това е виц. Но изнасянето заема важна част в житието на българина.
Най-сладко е, когато имаш достъп до строителни материали. Някои хора цели къщи вдигнаха за държавна сметка. Не говоря за депутати и директори, а за най-обикновени простосмъртни. Съвсем наскоро един пенсионер ми се хвалеше колко лесно било едно време да създадеш дом - цялата къща му излязла почти безплатно. Нали се сещате защо?
Истинска класика е да отидеш до детската площадка и да гребнеш от пясъчника. Я на котката ще потрябва, я ремонт ще напpавиш. И внимавай да не те видят cъседите - те правят същото, но пък обичат на другите да правят забележка! Като се изредят още няколко като теб и айдеее, без този елемент. На площадката пред моя блок толкова отдавна няма пясък, че вече не съм сигурен дали изобщо някога е имало - "изпари" се още докато бях малък. Да му мислят сегашните деца!

                                          КРАЙ
Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.
Блогът на tutankhamon661

Категории · Архив

рекламирай тук
Най-често коментират
 

Блогове, които чета