Френдоград / Blogs.Data.BG

DataBG Начало

Профил

Начало

Форум

Обяви

Оферти

Търси

Новини

ТВ

Кино

Блог

Снимки

Видео

Музика

Флирт

Авто

Mail

Upload

Александър Георгиев

Профил Блог Приятели (32) Профил във форума

Френдоград

Публикувано на 08 Януари 2011 в Разни

Много обичам боб с кисело мляко, но все някой ще ми прекъсне хапването. И този път историята се повтори.
Беше Цветан Цветанов.
   - Помагай, брат! Сванто Средничкият е избягал от лудницата и е подпалил целия Френдоград.
Цецко беше добро момче. Едно време го учех на ръкопашен бой. Той и приятелят му Бойко бяха най-добрите ми ученици. И досега се срещаме на по бира, като винаги те черпят - от признателност. Аз пък им показвам някоя нова хватка от личния си репертоар.
   - Дай инфо! - подканих го любезно.
   - Решил е да се кандидатира за кмет. Няма начин да спечели честно, затова е сложил подслушвателни устройства навсякъде. Дори наднича по спалните на хората.
   - Компромати събира?
   - Да. Последно е шпионирал Фараона и негова приятелка, в която Сванто е безнадеждно влюбен. Двамата имали задушевен разговор, но Средничкият ги подслушал и разхвърлял записи из целия Френдоград.
   - Фараонът не може да е останал безучастен.
   - Иска ли питане? На него не му пукало особено, но за да защити честта на своята приятелка, открил Сванто и го изкривил от бой.
   - Щом е така, аз каква работа имам там?
   - Средничкият прекарал цяла година в гипсово корито, но сега пак се е развилнял. Не можем да ангажираме Фараона, защото е в Маями Бийч в компанията на всички плеймейтки от Плейбой. Прекарват си страхотно. Как да ги прекъсна?
   - Добре, Цецко, ще се заема.
За моя изненада видях Сванто още с пристигането си във Френдоград. Стоеше пред една витрина и съзерцаваше дамското бельо.
Знаех за неговата слабост да се облича в розови дрешки, но реших да го избъзикам.
   - За приятелката ли ще купуваш подарък?
   - Не бе, глупак. Кога съм имал приятелка?
В този миг ме разпозна и изцъкли очите.
   - Ти? Тук? Боже мой!
Извадих белезниците, хилейки се като от "Злите мъртви", но той приложи любимия си номер - припадна. Въпреки това щях да го закопчая, ако една баба не се беше развикала:
   - Какво му направи на горкото дете? Виж се какъв си голям, а той е още в детската градина. Като гледам, има си и други проблеми.
Нямаше начин. Откарах го в болницата.
Естествено, отседнах в най-скъпия хотел. Щом е на държавна сметка, винаги ползвам всички екстри.
Тъкмо мислех да викна момиче от един бардак, но Токсик ми прати смс, че Сванто е избягал от болницата и дори е пратил наемни убийци да ме очистят.
Веднага угасих лампата и се скрих зад фикуса.
Предупреждението бе дошло тъкмо навреме, защото само след няколко минути вратата се открехна и три сенки безшумно се плъзнаха към леглото, в което се предполагаше, че спя. Чух изстрели със заглушител. Не знам дали разбраха, че никаква работа не са свършили, но точно в този момент светнах лампата.
От гърдите им се чуха сърцераздирателни възклицания, а пистолетите паднаха на пода.
Сам срещу трима! Всеки от нас бе невъоръжен. Оставаше само един вариант - да премерим сили на "Вълчи поглед".
Никой не гледа страшно като мен. Знаех, че успехът ми е предрешен.
   - Чакай малко! - изхлипа единият. - Нека първо се подготвим!
Е, да, срещу мен не можеха току-така да излязат. Предложих им да се подкрепят с нещо от барчето. Те го изпразниха като, разбира се, употребиха огромни количества вода за разредител. Така го пиели у Факултето, за да не им пари на гърлото.
На края бяха готови да се изправят срещу мен.
"Вълчи поглед" е трудно занимание, но за няколко минути отказах двама от тях.
   - Ние си тръгваме.
Остана само третият, който бе и най-пиян. Това не ме направи по-снизходителен и му хвърлих такъв вълчи поглед, че му изпопадаха зъбите.
   - Нямаш милост, Шерифе. - изфъфли горкият.
Дадох му хилядарка да си купи ново чене. Парите, естествено, отчетох в графа "Разюздани забавления с палави момичета." Цецко знаеше що за стока съм и винаги ми подсигуряваше купона. Страх ме беше само Токсик да не разбере, защото често ми четеше морал. Не смеех да й противореча, но после си правех оглушки.
Шестото ми чувство подсказваше, че Сванто е някъде наблизо. Открих го в нощния бар, където кротко пийваше боза. Щом ме забеляза, скочи да бяга, но аз го спрях с думите:
   - Сядай, че ще ти изтръгна сливиците!
   - Ще боли ли? - плахо попита той, връщайки се чак от далечната врата.
Време беше да свалим картите на масата. С поглед "ала Клинт Ийстууд" го попитах:
   - Предаваш ли се?
   - Да. С теб човек може ли да спори?
   - Поръчай ми едно уиски, докато реша дали да те пусна!
   - Така кажи! За теб всичко давам.
В крайна сметка го освободих. При условие, че една супер мацка ми намигаше от половин час, не можех да се занимавам c разни дечковци.
На тръгване Сванто забеляза навитата мадама и въздъхна:
   - Ех, да ми се лепяха и на мен такива красавици! Ама това не може да се случи и в сънищата ми.

Френдоград